Културното наследство на Древна Тракия включва всички запазени до наши дни следи от тракийската древност. Сведенията на античните писмени извори са негова неразделна част. Също както и следите от тракийско влияние, запазени в културата на българския народ. Особено привлекателни и въздействащи са материалните останки, блестящи съкровища и внушителни архитектурни паметници биват откривани случайно.
Градовете на древните траки. От древните градове в Тракия са останали забележителни материални следи. Най-ранни по време са гръцките крайбрежни колонии. В средата на I хил. пр.Хр. и във вътрешността на Тракия се появяват значими селища. Някои от тях са царски резиденции, други имат предимно търговски функции. Завладявайки Южна Тракия в 340 г. пр.Хр., македонският цар Филип II превръща някои от съществуващите селища в укрепени градове. Така са Филипополис („градът на Филип“, днес Пловдив) на река Марица и Кабиле (край Ямбол) на река Тунджа.
В край на IV в. пр.Хр. е основан тракийският царски град Севтополис. Той носи името на тракийския цар Севт III. В него са разкрити останки от царския дворец, богати градски жилища, здрави крепостни стени, както и голям централен площад. Сега градът е на дъното на язовир „Копринка“ край Казанлък. Още един царски град от същата епоха се проучва в земите на гетите. Той се намира край с. Свещари в района на град Исперих. През последните години археолозите проучват останки на няколко укрепени извънградски жилища – владетелски резиденции.
Култура на древните траки. Тракийската култура отразява структурата на тракийското общество. Тя има два пласта – артистократичен и народен. С аристокрацията са свързани най-представителните паметници на тракийската култура. Такива са царските градове и владетелските резиденции, внушителните гробници, блестящите съкровища, различни произведени на изкуството.
Траките не създали своя писменост. Запазени са единични надписи на тракийски език с гръцки букви. По-често се пише на старогръцки, например при надписите върху камък. Древните траки са оставили следи и в традиционната българска култура. Такива са например нестинарските танци върху жарава и кукерските маски.
Тракийските съкровища. В земите на Древна Тракия са намерени заровени много съкровища били са укрити по време на опасност. Съдържат прекрасни златни и сребърни съдове, накити и украшения за коне.
Най-старото тракийско съкровище е Вълчитрънското, датиращо от XII в. пр.Хр. Неговите златни купи, чаши и похлупаци са направени от над 12 килограма злато. Най-прочутото тракийско съкровище е Панагюрското. То се състои от девет великолепно изработени големи златни съда, украсени с релефни фигури, представящи сцени от популярни митове. Най-голямото сребърно съкровище е открито край врачанското село Рогозен. Съдържа 165 красиво изработени сребърни съда.
Съкровищата са сред най-ярките произведения на тракийското изкуство. То има дълга история. През вековете е било повлияно от проникващите в Тракия паметници на изкуството на гърци, перси и скити. Най-често срещаните сюжети отразяват начина на живот на тракийската аристокрация. Обичайни са изображенията на хищни животни, символизиращи власт и могъщество (лъвове, орли, фантастични създания), на конници, ловни сцени и пиршества.
Древнотракийското наследство е станало неразделна част от многовековната култура на българския народ и ние с основание се гордеем с него.